Tyxo.bg counter Малкият Паганини
Home Преразказ Малкият Паганини

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Малкият Паганини ПДФ Печат Е-мейл

Из „Прокълнатият Паганини”, А.Виноградов
Синьор Паоло, накуцвайки, изтича към прозореца и грабна бастуна си с намерение да удари момчето, което взе за крадец. Но малкият Паганини коленичи.
- Моля ви, синьор, не ме бийте! Достатъчно ме бие баща ми, не ме бийте ! Исках само да науча от вас как правят цигулките господата Страдивари...
Синьор Паоло се начумери.
- Откъде си ти, глупава маймунке, и кой ти е разправял небивалици за цигулки ? Моите прадеди бяха сенатори, те носеха червени мантии и червени шапки. Не ми влизат в работа сплетните, които съчиняват за нашия славен род. . . Чакай. . . - И тогава синьор  сграбчи момчето за яката. – Ти просто си крадец ! Ти за стотен път ми повтори въпросите, по които сега са се побъркали англичаните. Когато бях млад, нито един глупак не се интересуваше от цигулкови вехтории и боклуци. А сега мира не ми дават тези английски щураци. Кой те прати? –  попита той грубо.
- Никой, синьоре ! Никой не ме е пратил, аз сам дойдох, по собствено желание. Аз свиря на цигулка, която...
- А аз мислех, че ти си малък крадец - каза синьор Паоло. (...)
- И така, момче, иди при граф Козио. Този глупак също се е побъркал по цигулки. Ето той пуска сплетните, че в къщата на Страдивари са се занимавали със занаяти. Не вярвай на онова, което граф Козио ще говори за нашето семейство, той е стар маниак и фантазьор, но има много цигулки и не е лош човек. (...)
Граф Козио оглеждаше посетителите си от глава до петите, бавно преместваше поглед от единия на другия. После той високо се разсмя. Ехото на хрипкавия му смях изпълни цялата дълбочина и височина на огромната зала.
- Нима за това пале ми говори славният Менегети? Та то е по-малко на ръст, отколкото най-малката цигулка на Амати ! – Той разпери ръце – Детския „Поншон" продадох миналата седмица на един смахнат англичанин. Това беше единствената известна на мен цигулка Страдивари, направена за дете. На какво тогава ще свири вашият син, синьор Паганини ?


- На каквото заповяда синьор графът - отговори момчето, без дори да погледне баща си.
Козио приближи до стената и дръпна един шнур. Замърда огромната малинова завеса и под лъчите на слънцето заблестяха в стъклени шкафове десетки жълти, зеленикави, златисти, кафяви, тъмновишневи цигулки с лъкове, прости и строги, изискани и украсени, инкрустирани с бисери и седеф. Тук висяха дебели, тумбести чела, могъщи, пълнокръвни виоли, цигулки с къси и дълги лъкове, с грифове, по които цигулковите майстори бяха изобразили чудновати групи, главички, лъвски муцуни. И най-после Паганини видя една странна грозна цигулка, къса дебела, с глава на булдог на грифа.
Малкият цигулар не откъсваше поглед от шкафовете, наредени покрай цялата грамадна стена на залата, като пано, високо колкото човешки ръст и половина. А старият Козио с очите на фанатик и влюбен гледаше тази фантастична сбирка цигулки, своята любима колекция, през златистите потоци на слънчевите лъчи, които осветяваха опушените и златисти искри на най-тънкия стаен прах.
Козио приближи до малкия Паганини. Отметна косата от челото му, внимателно погледна веждите, челото, очите му и каза:
- Аз съм на деветдесет и седем години, осемдесет от тях съм пропилял, за да събера тези съкровища. Остават ми според моите пресмятания и според изчисленията на моя астролог да живея още две години. Къщата, в която се намираш, пази първата в света колекция от музикални инструменти. Заради тях съществува земята, заради тях творецът на вселената е вложил в човека безумната любов за превръщане на лошия живот в прекрасни звуци.
Като произнесе тези високопарни фрази, старецът се приближи до един от шкафовете. Той извади връзка извънредно малки ключета и започна да отключва редица катинари, които представляваха различни фигурки. Когато отключи последния катинар, вратичката с тихо пеене се отвори сама. Ясеновата рамка се плъзна по шината и старецът откачи от стената една златиста старинна цигулка. Хванал я внимателно за грифа с лявата си ръка и без да обърсва праха, той я подаде на момчето, после също така внимателно, почти тържествено му връчи и лъка.
Малкият цигулар засвири.

Текстът е подходящ за:
1. Сбит преразказ - 6 клас
2. Преразказ от името на Николо Паганини - 7 клас

 
XHTML and CSS.