Tyxo.bg counter Хайдути – Христо Ботев
Home Писатели Хайдути – Христо Ботев

Харесай нашата страница


Хайдути – Христо Ботев ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Панталей Зарев
… Мечтата напира с голяма сила в  Ботевото най-ранно стихотворение "Хайдути". То е откъс от замислена, ала незавършена поема.То е свиделството за вътрешната сложност на Ботевите изживявания. В него поетът е изваял чудния легендарен образ на хайдутина-закрилник на народа. И – което е характерно за борческото му световъзприемане –  заговорил е за съдбата и битието на "сиромасите". Едно живо и находчиво въображение, подкрепено с примера на народната песен, рисува ярките черти на хайдутина, заложени в душата на детето. То въстава срещу неправдата, то копнее да тръгне по волните хайдушки пътеки из Балкана. Поемата се гради композиционно от две части: силен лиричен увод с възхвала на благородството на народните закрилници и след това –  бурният диалог между Чавдар и майка му, в който се сблъскват драматично волнолюбието на детето, жадуващо за хайдушки подвиг, и болката на майката, изправена пред раздялата със сина.
В увода звучи прослава на старозаветната хайдушка доблест. Поетът говори с препълнено сърце, с гордост за героизма на българина, за дръзката му смелост, за патриотичното му самочувствие:
Какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българка майка юнашка. . .
И следва обобщението, характеризиращо героя на поемата: „юнакът тегло не търпи",
…………
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава. . .
Тонът на увода е ведър, бодър за разлика от тона в "Майце си" и дори "Към брата си". Поетът е възхитен от хайдутина, у когото патриотизмът е претопен във всеотдайност и упорство, силата –  в душевно благородство и красота. Той възхвалява личните качества на българина: физическа хубост; разумът и смелостта са негов идеал. Не без гордост говори и за себе си: „Аз нося сърце юнашко,/глас имам меден, загорски", подчертавайки и в своята личност две ценни черти: смелостта, мъжеството, и певческата артистична дарба. В творбата доста ясно проличава широката социална основа на Ботевото творчество. В нея се долавя склонността му да утвърждава националното величие на героя си и да изтъква социалната му устременост. За да внуши представата за величие, поетът въвежда образа на природата. Славата на Чавдар се носи нашироко, възпяват го гори и долини, високи планини и просторни полета:
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав –
по румелийски полета. . .
Втората част на поемата е сюжетна –  разказва се за съдбата на детето с юнашко сърце, с национални и социални хайдушки добродетели. Тя е силно динамична –  не толкова със събития, колкото с изживявания и диалог. Смелото, будно дете, обидено от тегловния си живот на аргатин, гордо осъзнава своето хайдушко призвание. То е потомък на хайдутин и въстава решително срещу тежкото си битие, понесено от смътните бунтовни пориви:
Проклет бил човек вуйко ми!
Проклет е, майко, казвам ти –
не ща при него да седя,
копилето му   да бавя
и крастите му да завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида
при татка, в Стара планина. . .



Красотата на бъдещия хайдутин поетът рисува и с анализ на помисли и желания, и с външен образ, чрез физически портрет. Чавдар има "очи черни, големи", "глава къдрава". Той, макар и завладян от ентусиазма, че скоро ще бъде в Стара планина, показва нежно, дълбоко чувствително сърце, което жали майката. Поетът е създал първия си "идеален" герой, човешки земен и противоречив. Този малък наследник на хайдути е символ на духовно могъщество и притежава обикновената чувствителност на обикновения човек.
Обаяние и духовна красота излъчва и образът на майката –  народна героиня, която и страда за страшния и опасен път на чедото си, и се гордее с него. В нея се сплитат сложно изживявани нежна любов и силно страдание, тъга по сина, избрал опасен път, и майчино щастие от смелостта му. И, разбира се, съвсем човешки надделяват болката и скръбта. Патриотичният подтекст на поемата е силен. Поетът разказва как излизат герои из средата на самия народ и колко мъка струва на близките им техният жизнен подвиг („Ти ми си, синко, едничък, /едничък, още мъничък"). Ботев още тук показва мощта на едно всепроникващо въображение, което долавя психологически трайното и съкровеното у човека и когато го идеализира. Величие и подвиг не са възможни без жертвеност и болка.
* Със съкращения

 
XHTML and CSS.