Tyxo.bg counter Благопожелания и клетви – втора част
Home Писатели Благопожелания и клетви – втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Благопожелания и клетви – втора част ПДФ Печат Е-мейл

Автор: Михаил Арнаудов
Към сложния обреден церемониал на Коледа, към който спадат паленето на бъдника, месенето на хлябове, дряновата тояга, прекаждането с тамян и т. н., гдето на всяка стъпка се натъкваме на симпатическо-символична магия за въвеждане на плодородие и здраве, принадлежи като неделима и твърде важна част и коледуването. То е познато по цялата шир на българските земи и навред то се е поддържало доскоро като най-мила религиозна и поетическа старина. От Коледа до Богоявление, с Нова година по средата, ние имаме един празничен цикъл, чийто смисъл е да се предугади и повлияе бъдещето. Това са дни и обреди, свързани с представата за нов период време. Тъкмо тогава прилича да станат всички посещения, които като щастливо начало биха могли да уведат – по първобитната логика – желаната доброчестина в къщи. Ето защо тогава ходят както коледарите, така и  сурвакарите. Тяхното дружно весело влизане и техните наричания придават една атмосфера на радост, на надежди, на успокоение особено когато песните и благословиите улучат интимните чувства на къщовниците.
Отборът млади момци, които коледуват, избират помежду си един особено речовит четник, който поси името „благословник”  (Варненско и   Тревненски), „нарицалник”   (Бургаско),  „наречник” (Лозенградско),    „поп” (Силистренско),  „старец” (Софийски) или „цар” (Врачанско).

Неговата задача е да „отчита” или да „нарица” кравая, подаден от всяка домакиня, т.е. да каже  „славата” или  „молитвата”, след като са изпети песните за всички членове на   семейството. Обикновено тези песни,   каквото съдържание и да имат, завършват с един  припей, който  има  характер  на  тържествено  заклеване за здраве, щастие и всякакъв успех по къщи, хора, имот и добитък. Напр.:
На здраве ти домакине!
От бога ти много здраве!
Колко здравец по планина,
толко здраве в тая  къща,
в тая къща, в таз дружина!
По дружина, по човечно,
по човечно, по добично!
Колко здравец по планина,
колко звезди в синьо небе,
толко здраве в тая къща!
По дечица, по сточица,
здраве, късмет и берекет,
жито, просо, мед и масло!
Пожелават се от все сърце и при неограничени възможности всички земни блага и това пожелание, при обстановката, напева и стегнатата форма па наричането, се схваща като същинско свещено заклеване. Едни благословници пожелават съвсем кратко, с отделни изречения:
Дай, боже, навсякъде пълно!
От едно зърно – хиляда!
Да се роди дека рало ходи и дека не ходи!
Деца да има повече, за царя помощ!
Чест и берекет и по стока, и по люде!
Да са живи сайбия и сайбийка, и коне и волове,
и овчар и овчарки, и крави и телци!
…Увлечен така да пожелава всяко щастие, певецът развива славата си в картини-видения, които почиват ту на опита, ту на мечтата и в които проличават интересни черти от бита, от стопанските и челядните отношения.



Певец-благословник, като държи подарените вещи, пожелава обилие по нивите така:
„Колкото в тоя кравай зрънца – млети и премлети, трити и притрити, сети и посети, – толкова да има в тая къща чест и берекет.”
Новогодишните поздрави и пожелания се явяват като по-късно календарно отместяне на по-старите коледни наричания. Първоначално те ще са били кратки, както например: „За много години, да сте живи, здрави, весели.” Но постепенно при сурвакането, което като магическо удряне носи характер на приобщаване на човека към свежата зеленина, живия сок или твърдостта на пръчката (дряновицата), пожеланието се развива в една устойчива формула, която гласи:
Сурова, весела година
 живот, здрави до година,
 до година, до амина!
Тази формула се доразвива често с образи, взети от челядния живот, от къщата, от природата, от нивата и градината, и се допопълва със символи на обилието:
Пълна къща с челяд,
пълно гумно със стока,
пълна кошара с овци,
голям клас на нива,
голям грозд на лоза,
червена ябълка у градина,
весело и здраво в къщи!
И така в безброй вариации, гдето обредните наздравици целят всякога едно и също: весел нрав. плодородие, здраве, дълъг живот. „Да сме здрави и дълговечни като дъба!”
Дори за пчелите има наричане: „Да е жива новата година и на пчелите: да са весели като китка в градина, кукурек в присойна! Вейте дома да си дойдат и по ока мед да донесат. Да се роят като сняг, да са пълни като боб!”
Има и римувани наричания, като това при новогодишното почерпаване с чаша вино:
Здравица е наша – дайте  пълна чаша!
Да пием дружина, весела година!
Който ни обича, винце да навлича!
Който мрази нази, бог да го порази!...
Из „Очерци по българския фолклор”
* Със съкращения

 
XHTML and CSS.