Tyxo.bg counter Благопожелания и клетви
Home Писатели Благопожелания и клетви

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Благопожелания и клетви ПДФ Печат Е-мейл

Автор: Михаил Арнаудов
Този род народно творчество почива на една широко разпространена вяра в силата на човешкото слово особено когато думите бъдат произнесени при приповдигнато настроение и тържествени случаи или в момент на неовладяна афектация и са облечени в стереотипна, често афористична и ритмична форма. Ако за образования човек всекидневният традиционен поздрав „добър ден”, „на добър час”, „да е честито” и т. н. е най-често само условна вежливост, освободена от каквато и да било по-дълбока емоционална или мисловна основа, за простодушия искрен човек тук има нещо твърде сериозно, твърде съкровено, едва ли не обредно въздействие чрез слово, свързано с цялото светогледно, по-рано религиозно-магическо разбиране на нещата. Въобразеното и изреченото по такъв начин добива някаква тайнствена сила, тъкмо тъй, както и всяко обредно наподобяване на жестове или действие се схваща като причинно предизвикване на съответните състояния, като благосклонно или вражески замислено влияние върху неща и хора. Научно школуваният ум може да отрича тази странна логика, но психологията на общества, останали при една първобитна представа  за съотношението между нещата,  я  допуска най-самоуверено и прибягва до нея всякога, когато нуждите на деня и душевното състояние изискват да се постигне някаква цел по начин, осветен от навика на вековете. Най-естествено е например за простолюдието в известни страни да крие човек името си от страх да не бъде то записано и употребено от враговете за пакост: понеже името е неделима част от същината на човека. Тъкмо затова и болестта, олицетворена от суеверното въображение, се означава с някое ласкателно име, за да не бъде тя дразнена и оскърбена и не си отмъсти с някоя пакост. Съвременните поклонници на телепатията не вършат всъщност друго, освен да опресняват и прилагат по нов метод прастарата вяра в пряката духовна връзка между два твърде отдалечени индивида; само че докато тази телепатия противоречи на здравия смисъл, някога тя е била в пълна хармония с живия мироглед.


В практическия живот човекът на труда има да се бори на всяка стъпка с несгоди, тегла и нужди. Грижите за препитание го владеят тъй неотменно, както и старанието за преодоляване на болести и разни други неволи, било лични, било семейни. В борбата за съществуване и самосъхранение той търси съюзници навред, гдето може да ги намери, и колкото повече средства за това има на разположение, толкова по-спокойно гледа на бъдещето. Едно такова напълно действително в очите му средство е дадено чрез езика. Покрай всичко друго, което може да постига, езикът получава и някакво магическо-свещено назначение. В повдигнато настроение или завладян от искрено чувство, човек изказва благопожелания, за да добият те някакво реално приложение – за да се въздейства чрез думите върху самите неща и дела. Убеден, че наричанията за добро и зло се сбъдват, човекът от народа ги облича в изрази и тон, които неминуемо влекат – според дълбоко  вкоренената  някога  вяра  – щастие или нещастие. И колкото простият човек отбягва да бъде предмет на клетви, които навличат нещастие, когато те са  напълно  безосновни, – толкова по-драговолно той търси поздрав, пожелания и благословии,  улучили мечтата му за честит живот, успех, богатство, здраве, семейно щастие и всякакви други жадувани материални и нравствени блага. Благопожеланията и поздравите у народа идва да отговорят на тази всеобщо и дълбоко чувствана духовна потребност.



Така погледнато, поздрави и пожелания с положително съдържание имат своето законно място не само при най-обикновените случаи в живота, но и при  обредно-религиозния   бит   на   народа. Те изпълват с духа си, с настроението и породените от него надежди и предчувствия както прозаическите ежедневни разговори, така и самата празнично поетическа фабулистика. По същия начин се натъкваме на множество благословии в обредната практика във връзка с разните годишни моменти или семейните празници. Пожеланията за щастие крият особена динамична сила в известни дни, набелязани от народната вяра като съдбоносни: било на големи пределни  дати  в  календара,  било  на  най-важните семейни празници: рождение, сватба и т.н. Тогава, при възбуждението и страха, които царят пред неизвестността, човек прибягва до словесна магия, която трябва да доведе по-доброто бъдеще или да предотврати възможна злополука. С това се обясняват толкова обичаи, вярвания, магии за добро и зло, молитви и благословии, прикрепени било към Нова година (Коледа), било към сватбата, това ново и важно събитие в живота на всекиго. „Добрият глас” на коледарите и мъдрото наричане от най-стария (най-старата) в къщи има безусловно нещо от първичната призивна сила на отживялата словесна магия. Така си обясняваме защо са толкова желани и очаквани на тия дати, свързани в древността с т. нар. мантика (гадаене за това, което ще настъпи), момци или моми нарицатели, които дават на хубавите си пожелания прочувствен поетически и музикален израз, способен да плени душата и внуши на ума розови надежди занапред. Благословията се врежда като неизбежен и мощен психологически фактор на социалното и стопанското благополучие. Ненапразно древните народи поставят гадателната и пророческа магия под покровителството на бога на словото Хермес.
Българските пожелания и благословии представляват твърде богат дял от народното езиково и поетическо творчество, пълен с интерес за културния историк и психолога. Целият вътрешен живот на народа ни, всичките му копнежи и понятия, свързани с борбата за съществуване и с идеалите му за щастие, са намерили тук някакъв сполучлив стилно-езиков израз, наследен от дълбоката старина или доразвит по-късно в същия дух. Нуждите и желанията, разочарованията и илюзиите, страховете  и надеждите, тъгата и радостта, плачът и смеха  са наложили своя ясен и характерен печат върху тези ту по- кратки, ту по-длъжки словесни произведения, изтръгнати от глъбините на душата.
По разни поводи, при всеки особен случай човекът от народа има повод да изкаже своето пожелание на срещнатия, на посетения, на дошлия при него. И за да придаде по-голяма тежест на думите си, той ги поставя смирено под закрилата на бога или на светците:
Бог да пази!
Бог да обръща на добро!
Бог да ти заплати за едното сто!
Бог и света  Богородица да ти е на помощ!
Бог да те чува от туна, беда и зла среща!
Господ да те даруе с голем разум!
Да даде господ мир и берекет!
Дал ти господ здраве и кола имане!
Да даде господ да се валят у мед и у масло!
Да остарееш, да побелееш като св.  Никола!
Добър ден!                            
Добра среща!                                
Добра стига!                               
Добро връщане!                        
Честита ви радост!
Честит имен ден!
Честит гост!
Тези поздрави имат субективно чудната сила да въвеждат с една дума благоприятен ток на събитията, без по-специално означение на пожеланото. Тяхното допълнение в различни посоки и с конкретно  указание  съдържат  формулите:
Добри сетнини да хариже господ!
За много годин да презимееш, да прелетееш!
Зло да те не види,  а добро да не замине!
В областта на труда за спор и обилие, за сполука и преуспяване на всяка работа се пожелава:
Хаир да видиш от стоката!
Хаир да видиш от парите!
Господ да му настави имане и години!
Да прелива у  кошовете (жито)!
Да прелива у бъчвите (вино)!
Да се носи по живо,  по здраво!
Да се носи по сватби и годежи!
Да ти са златни ръцете!
Ден да работиш, на кола да се вдига!
Добри кярове и добри наплатки!
Желязо да хванеш, злато да му се учини!
Сватбата, като един от най-важните обреди в селския живот, при който настъпва пълен обрат в личното и социалното положение с неизмерими сетнини за щастието на съпрузите и за тяхното потомство, дава повод за безброй магически действия и думи. С тях се цели ту предотвратяване на беди, ту осигуряване – чрез завещани от традицията жестове, постъпки и пожелания – за завидно състояние, здраве и челяд:
Амин, дай, боже, пълна сполука!
Господ здраве и живот да им дава, а у къщи берекет и челед!
Година 'ва венчане, в година кръщене!
Да доживеят и по-честити дни!
Да китите, да цъфтите! 
Що фанете, зелено да стане!
Да остареят, да побелеят като Рила и Стара планина!
Да си омръзнат като сол и хляб!
Да доживееш внуки да видиш!
Господ да ги   благослови!
Широкият замах и ритмичният градеж на тази тъй щедра по всички посоки благословия ни отвежда към родствените ней пожелания при големия християнски празник Коледа, когато като начало на Новата година си имат мястото най-много гаданияпредричания  и честитки.
Из „Очерци по българския фолклор”
Следва

 

 
XHTML and CSS.