Tyxo.bg counter Христо Смирненски
Home Писатели Христо Смирненски

Харесай нашата страница


Христо Смирненски ПДФ Печат Е-мейл

1898 г. - Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) се ражда на 17.09.1898 в град Кукуш (сега е в Гърция) в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев.
1908 г. - Завършва начално образование в родния си град. Изпратен е в София при дядо си по майчина линия. Голямо влияние върху неговото духовно развитие оказва вуйчо му — поетът хуморист Владимир Попанастасов.
1910 г. - Завръща се в Кукуш, тъй като поради материални затруднения прекъсва образованието си и помага на баща си в сладкарската работа.
1913 г. - След опожаряването на Кукуш в Междусъюзническата война семейство Измирлиеви се премества в София. Бъдещият поет учи в строителния отдел на Софийското техническо училище. Прави първите си литературни опити.
1915 г. - Първи публикации в хумористичното вестниче „К'во да е”. Подписва се с псевдонима Ведбал.


1916 г. - Публикува хумористични стихове и фейлетони в „Българан”, „Родна лира”, „Художествена седмица” и други тогавашни издания.
1917 г. - Постъпва във Военното училище; издава и редактира заедно с приятели списание „Смях и сълзи”. През тази година за първи път използва псевдонима Смирненски, с който е най-известен.
1918 г. - Издава сбирката „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”.
1922 г. - Излиза стихосбирка „Да бъде ден!”.
Заедно с брат си, хумориста Тома Измирлиев, създава и редактира хумористичното списание „Маскарад”.
1923 г. - Умира в София на 18 юни. Прочувствено слово държи поетът Гео Милев.
Смирненски оставя на българската литература стиховете:
„Ний”, „Огнен път” , „През бурята”, „Към висини” , „Пролетта на робите”, „Братчетата на Гаврош” , „Йохан”,  „Улицата”, „Жълтата гостенка”, цикъла „Зимни вечери” и други вечни във времето творби.

 



 
XHTML and CSS.