Дора Колева
Любовното изживяване в поезията на
Багряна е толкова интензивно и всепоглъщащо, че поражда фаталистичния страх пред съдбата („Тясната врата”). И когато дойде смъртта на любимия, а това значи и на другаря в общия летеж, като осиротяла птица е лирическата героиня – няма път, изтръпват сетивата.
В „Requiem” поетесата не говори за любимия, не декларира чувствата си, не размишлява за смъртта. Пред нас трепти – ту стигащо до най-големи висоти, ту притихващо – самото страдание. Живо, пулсиращо, то влиза в душите, вълнува чрез словото, чрез поетическата форма. Всички особености на формата обаче могат да се открият само чрез анализа, защото в рамките на стихотворната структура словото се възприема в неговата естественост и неподправеност.
Изградена в три части, творбата се отличава със структурна целенасоченост, с хармонично разположение на материала. Всяка част има свое настроение като нов момент в развитието на лиричната тема, в движението на чувството.
Прозвучалият в началото скръбен акорд дава основния тон на мелодията на цялата първа част. Всичко тук – лексикалният подбор, повторенията, ритъмът, звукописът – внушава чувство на безпомощност, на огромна мъка:
Крило над мене спуснато, крило на орис черна,
не ще се вдигнеш никога от моята глава.